Германските банки загърбват загубеното десетилетие
Епохата " Меркел " завършва на 26 септември и кредитните институции на Германия се приготвят за новия си живот след последното " изгубено десетилетие ". За да бъде разбрано то, трябва да се върнем към придобилата печална популярност вечеря, която канцлерът Ангела Меркел провежда през април 2008-а за рождения ден на тогавашния началник на " Дойче банк " - Йозеф Акерман.
Менюто е повече от безлично - шницел и аспержи, " полети " с бяло вино за 10 щ. $ бутилката. Но последвалият публичен " писък ", изключително откакто държавното управление бе насила да поддържа банковия бранш със избавителни акции с държавни пари и застраховки за спестяванията, послужи за урок на Меркел, че няма да завоюва изключително като политик, в случай че е прекомерно покрай топ банкерите на страната.
Оттогава могъщите преди време капиталови банки от Франкфурт бяха " вталявани " и ограничавани със прецизна регулация, въведена с дейното подпомагане на канцлера, както и от последвалите негативни лихвени проценти. Пазарната капитализация на " Дойче банк " и на " Комерцбанк " не се е трансформирала и даже леко е намаляла от 2005-а когато Меркел пое ръководството на Германия. Докато през същия интервал оценката на " Джей Пи Моргън Чейз " е скочила съвсем петкратно. И по какъв начин тъкмо немските финансови институции ще излязат от този нескончаем спад зависи освен от името на бъдещия водач на Германия, само че и от способността му да докара до дъно останалия недовършен ключов проект на Еврозоната - банковия съюз.
Водещият, съгласно социолозите, претендент за канцлерския пост - социалдемократът Олаф Шолц, се оказа непредвиден другар на едрите немски кредитори в качеството му на финансов министър в държавното управление на Меркел.
Той притегли за съветник някогашен капиталов банкер на " Голдмън Сакс груп " и поддържа договарянията за обединение сред " Дойче банк " и " Комерцбанк ", когато двете финансови институции се бореха да осъществят проектите си за промени. Шолц направи и следващ опит да съживи полемиките за съвместно европейско застраховане на депозитите - изчезналият детайл на банковия съюз.
Неговият действен метод обаче даде дребни резултати. Което, съгласно осведомени, се дължи отчасти на неналичието на възторг в Меркел, чийто Християндемократически съюз предпочиташе да държи кредиторите на къса верижка откакто държавното управление бе насила да избави някои от тях по време на финансовата рецесия от 2008-а.
Канцлерът насърчи въвеждането на регулации, принуждаващи институциите да бягат от риска и да подчертават върху кредитния бизнес, само че не съумя да сътвори добре работещ обединен пазар на банкови услуги, който да улесни европейските капиталови банки да се конкурират с Уолстрийт.
Или, както обобщава някогашният изпълнителен шеф в " Дойче банк " Аксел Вианд, " Меркел и държавните управления й смятаха банковия бранш за прислужник на промишления ", вследствие на което " той в този момент е в по-добра форма от позиция на финансови и ликвидни буфери, само че по конкурентоспособност германските банки отстъпват ".
Канцлерът даде звук за немската поддръжка на интернационалните стандарти, изискващи от кредиторите да държат повече капитал, с който да гълтам загубите, както и за основаването на Европейския фонд за преструктуриране и закриване на банкрутирали банки.
Банковите акули от Уолстрийт също трябваше да се преценяват с по-стриктни и по-скъпи регулации, само че компании като " Джей Пи Моргън Чейз " и " Голдмън Сакс груп " въпреки всичко съумяха да отвоюват пазарен дял от европейските капиталови банки. Докато немските им противници прекомерно дълго попълняха финансовите си запаси и не съумяха да се консолидират по съответен метод отвън националния пазар.
В интерес на истината, Еврозоната имаше надалеч по-сложната задача да се оправи с изключение на с привнесената рецесия от щатския пазар на високорискови ипотеки и със личната си дългова рецесия, която й спретна Гърция и други мощно задлъжнели страни членки. В отговор водачите от общността взеха решение през 2012-та, че банков съюз би оказал помощ за усилване на надзора, за взаимно ръководство на колабирали кредитори и за обща отбрана на депозитите. Финалната крачка обаче не беше направена поради различия по метода на ръководство на рисковете.
Според някои финансови специалисти Германия е подхванала непълен метод към банковия съюз, тъй като Меркел доста бързо схванала, че това не е секторът, от който тя има витално значим интерес.
Хората, работили с немското канцлерство, настояват, че събитията след вечерята за Йозеф Акерман са убедили Меркел, че корпоративните мениджъри и по-специално банкерите, не са надеждни другари.
Тенденциозният темперамент на лоялността на Акерман към офиса на канцлера се прояви в края на 2008-а, когато той съобщи, че " би било срамно " да одобри държавна помощ. Коментарите му бяха подложени на критика остро от немските законодатели като безусловно безполезни на фона на напъните на държавното управление да стабилизира банковия бранш.
Естествено, едрите немски банки също имат виновност за несполуките си. Агресивната агресия на " Дойче банк " като световна капиталова банка й докара най-големите правни разноски от който и да било различен европейски заемодател. А навлизането на " Комерцбанк " на терена на кредитирането на корабната промишленост и на комерсиалните недвижими парцели я натовари с планина от задължения. Което принуди двете водещи немски банкови групи да организират с години промени, без да могат да редуцират значително разноските си. И през 2019-та, когато измененията стопираха, започнаха договарянията за обединяването им, което финансовото ведомство на Шолц поддържа. Само че държавното управление не показва възторг и договорката се провали.
Олаф Шолц се опита също да постави завършек на дългогодишния импас на полемиките за европейската банкова интеграция като съобщи, че Германия е подготвена да обмисли някаква форма на взаимно гарантиране на депозитите.
Предложението му обаче не съумя да завоюва поддръжката на Берлин поради опасенията, че масата от дребни спестовни и кооперативни немски банки ще бъдат изложени на риск от кредиторите на Южна Европа.
Наследникът на Меркел като претендент за канцлер от Християндемократическия съюз - Армин Лашет, към този момент не демонстрира смяна в позицията, че банковият бранш е преди всичко източник за кредитиране на промишлеността. В изискванията на трупащите се провокации като измененията на климата, пандемията и неразборията в Афганистан, банковите регулации отстъпват на по-задни места и при другите кандидати за канцлерския пост.
Ако завоюва изборите, Шолц ще би трябвало да преодолее това равнодушие, освен вкъщи, само че и в Европа. Защото банковият съюз, по личните му думи, " е цел, която може да успее само в случай че се трансформира в политически приоритет ".
Менюто е повече от безлично - шницел и аспержи, " полети " с бяло вино за 10 щ. $ бутилката. Но последвалият публичен " писък ", изключително откакто държавното управление бе насила да поддържа банковия бранш със избавителни акции с държавни пари и застраховки за спестяванията, послужи за урок на Меркел, че няма да завоюва изключително като политик, в случай че е прекомерно покрай топ банкерите на страната.
Оттогава могъщите преди време капиталови банки от Франкфурт бяха " вталявани " и ограничавани със прецизна регулация, въведена с дейното подпомагане на канцлера, както и от последвалите негативни лихвени проценти. Пазарната капитализация на " Дойче банк " и на " Комерцбанк " не се е трансформирала и даже леко е намаляла от 2005-а когато Меркел пое ръководството на Германия. Докато през същия интервал оценката на " Джей Пи Моргън Чейз " е скочила съвсем петкратно. И по какъв начин тъкмо немските финансови институции ще излязат от този нескончаем спад зависи освен от името на бъдещия водач на Германия, само че и от способността му да докара до дъно останалия недовършен ключов проект на Еврозоната - банковия съюз.
Водещият, съгласно социолозите, претендент за канцлерския пост - социалдемократът Олаф Шолц, се оказа непредвиден другар на едрите немски кредитори в качеството му на финансов министър в държавното управление на Меркел.
Той притегли за съветник някогашен капиталов банкер на " Голдмън Сакс груп " и поддържа договарянията за обединение сред " Дойче банк " и " Комерцбанк ", когато двете финансови институции се бореха да осъществят проектите си за промени. Шолц направи и следващ опит да съживи полемиките за съвместно европейско застраховане на депозитите - изчезналият детайл на банковия съюз.
Неговият действен метод обаче даде дребни резултати. Което, съгласно осведомени, се дължи отчасти на неналичието на възторг в Меркел, чийто Християндемократически съюз предпочиташе да държи кредиторите на къса верижка откакто държавното управление бе насила да избави някои от тях по време на финансовата рецесия от 2008-а.
Канцлерът насърчи въвеждането на регулации, принуждаващи институциите да бягат от риска и да подчертават върху кредитния бизнес, само че не съумя да сътвори добре работещ обединен пазар на банкови услуги, който да улесни европейските капиталови банки да се конкурират с Уолстрийт.
Или, както обобщава някогашният изпълнителен шеф в " Дойче банк " Аксел Вианд, " Меркел и държавните управления й смятаха банковия бранш за прислужник на промишления ", вследствие на което " той в този момент е в по-добра форма от позиция на финансови и ликвидни буфери, само че по конкурентоспособност германските банки отстъпват ".
Канцлерът даде звук за немската поддръжка на интернационалните стандарти, изискващи от кредиторите да държат повече капитал, с който да гълтам загубите, както и за основаването на Европейския фонд за преструктуриране и закриване на банкрутирали банки.
Банковите акули от Уолстрийт също трябваше да се преценяват с по-стриктни и по-скъпи регулации, само че компании като " Джей Пи Моргън Чейз " и " Голдмън Сакс груп " въпреки всичко съумяха да отвоюват пазарен дял от европейските капиталови банки. Докато немските им противници прекомерно дълго попълняха финансовите си запаси и не съумяха да се консолидират по съответен метод отвън националния пазар.
В интерес на истината, Еврозоната имаше надалеч по-сложната задача да се оправи с изключение на с привнесената рецесия от щатския пазар на високорискови ипотеки и със личната си дългова рецесия, която й спретна Гърция и други мощно задлъжнели страни членки. В отговор водачите от общността взеха решение през 2012-та, че банков съюз би оказал помощ за усилване на надзора, за взаимно ръководство на колабирали кредитори и за обща отбрана на депозитите. Финалната крачка обаче не беше направена поради различия по метода на ръководство на рисковете.
Според някои финансови специалисти Германия е подхванала непълен метод към банковия съюз, тъй като Меркел доста бързо схванала, че това не е секторът, от който тя има витално значим интерес.
Хората, работили с немското канцлерство, настояват, че събитията след вечерята за Йозеф Акерман са убедили Меркел, че корпоративните мениджъри и по-специално банкерите, не са надеждни другари.
Тенденциозният темперамент на лоялността на Акерман към офиса на канцлера се прояви в края на 2008-а, когато той съобщи, че " би било срамно " да одобри държавна помощ. Коментарите му бяха подложени на критика остро от немските законодатели като безусловно безполезни на фона на напъните на държавното управление да стабилизира банковия бранш.
Естествено, едрите немски банки също имат виновност за несполуките си. Агресивната агресия на " Дойче банк " като световна капиталова банка й докара най-големите правни разноски от който и да било различен европейски заемодател. А навлизането на " Комерцбанк " на терена на кредитирането на корабната промишленост и на комерсиалните недвижими парцели я натовари с планина от задължения. Което принуди двете водещи немски банкови групи да организират с години промени, без да могат да редуцират значително разноските си. И през 2019-та, когато измененията стопираха, започнаха договарянията за обединяването им, което финансовото ведомство на Шолц поддържа. Само че държавното управление не показва възторг и договорката се провали.
Олаф Шолц се опита също да постави завършек на дългогодишния импас на полемиките за европейската банкова интеграция като съобщи, че Германия е подготвена да обмисли някаква форма на взаимно гарантиране на депозитите.
Предложението му обаче не съумя да завоюва поддръжката на Берлин поради опасенията, че масата от дребни спестовни и кооперативни немски банки ще бъдат изложени на риск от кредиторите на Южна Европа.
Наследникът на Меркел като претендент за канцлер от Християндемократическия съюз - Армин Лашет, към този момент не демонстрира смяна в позицията, че банковият бранш е преди всичко източник за кредитиране на промишлеността. В изискванията на трупащите се провокации като измененията на климата, пандемията и неразборията в Афганистан, банковите регулации отстъпват на по-задни места и при другите кандидати за канцлерския пост.
Ако завоюва изборите, Шолц ще би трябвало да преодолее това равнодушие, освен вкъщи, само че и в Европа. Защото банковият съюз, по личните му думи, " е цел, която може да успее само в случай че се трансформира в политически приоритет ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ